Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво ще стане с цените на електроенергията за битовите потребители

Снимка: БГНЕС

Приетите промени в Закона за енергетиката от 2023 г. откриват следващ етап от либерализацията на пазара на електрическа енергия, който предвижда пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия при запазване на регулиран пазар за битовите потребители до 2026 година. Отпада задължението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да утвърждава цени, по които: производителите, в рамките на определената им разполагаемост, продават електрическа енергия на обществения доставчик; общественият доставчик продава на крайните снабдители изкупената електрическа енергия за нуждите на регулирания пазар; крайните снабдители продават електрическа енергия на битови крайни клиенти. По време на преходния период до 2026 г. крайните снабдители са задължени да снабдяват крайни битови клиенти по регулирани цени, определени с програма на Министерския съвет, като е предвидено регулаторът да определя ежемесечно компенсация за покриване на част от разходите на битови крайни клиенти за закупена електрическа енергия от краен снабдител по регулирани цени. 

Какво ще стане с цените на електроенергията за битовите потребители? 

"Много трудно може да се прогнозира какво ще се случи на пазара на фона на събитията от последните месеци, за да може да се каже какво ще стане с цените на електроенергията за битовите потребители... Няма предварителни разчети и ясна стратегия и опасността да настъпи хаос е много голяма. За битовите потребители говорим. Хаосът, който беше преди две години с либерализацията на цените на индустрията показа, че това ще се случи при битовите потребители. Въпреки че там имат юристи, въпреки че там бяха подготвени за излизане на свободния пазар, те не можаха да се справят. И в момента не могат. Една трета успяха, две трети не успяха, останаха неподготвени, платиха много високи стойности на цената на тока и за малко да затворят предприятията, ако не беше помощта на държавата", каза Стефан Иванов - експерт "Енергийна ефективност".

КЕВР в момента не е активен участник при изготвяне на стратегията, смята експертът. 

Хората няма да могат да се адаптират към новите цени, от което ще следва:

"Един много неприятен факт- и в момента го има- няма да могат да си плащат тока... Хората ще седят до електромерите и ще гледат кога електроенергията им е в най- добрия диапазон на разход... Когато се излезе на свободния пазар нашият АЕЦ не знае с какви цени ще излезе, как ще се пазарува от него. Ако в момента струва 7 стотинки, може да струва 17 стотинки. При 17 стотинки ще се изравни с цената на възобновяемите източници. И тогава ще се направи един микс и ще се пусне на свободния пазар", смята Стефан Иванов.

Хората нямат необходимите електрически уреди за бита с висок клас на енергийна ефективност. Оттук идва следващият проблем- преди "зелената сделка" трябваше българските домакинства да бъдат финансово обезпечени, заяви енергийният експерт.

Енергийната общност представлява кооператив от хора, които заедно произвеждат енергия от възобновяеми източници. Получената енергия те могат да използват за собствени нужди, могат да я съхраняват, да я отдават обратно в електропреносната мрежа, да я продават на други потребители и дори да я даряват на енергийно бедни домакинства. Ето защо енергийните общности носят редица ползи. 

"Европейският съюз признава енергийната общност като един от възможните инструменти за борба с енергийната бедност и не случайно в директивата за възобновяема енергия е записано, че енергийните общности трябва да могат да споделят и да им бъде позволено да споделят електрическа енергия с енергийно бедни граждани... В момента чисто технически споделянето на енергия е изключително трудно и не е уредено с подзаконови нормативни актове", коментира Кристиян Димитров - координатор кампания "Енергийни общности" към "Грийнпийс" - България. 

Енергийните общности могат да генерират, съхраняват, продават, споделят енергия, но никъде не е записано как. Никъде не е записано кой ще ги контролира, какви ще бъдат взаимоотношенията с електроразпределителното дружество, не е регламентирано т.нар. нетно и виртуално отчитане, което е задължително, за да може да става споделянето на енергия, допълни Кристиян Димитров.

Има няколко европейски гранда, които подпомагат енергийните общности, както и няколко фонда на ЕС. България, обаче не е кандидатствала по тях, по никакъв начин не е заявила желание да получи европейско финансиране, насочено към енергийните общности, каза още Кристиян Димитров и допълни, че се надява Министерството на енергетиката да предложат скоро законови мерки за преодоляване на всички бариери, които пречат за създаването на енергийни общности.

Цялата тема може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В лятното кино на Тошевци предпочитат старите български филми

На 24 май, в Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отправяме към село Тошевци, община Грамада. Просветителски и образователен дух цари в село Тошевци. Хората, които живеят тук са в пенсионна възраст, но възрастта не е преграда за тяхното желание да се образоват, да..

публикувано на 24.05.24 в 11:15
Георги Вулджев

Георги Вулджев: Сериозната пенсионна реформа е политически непопулярна

Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2023 година, ще бъдат увеличени от първи юли с 11 процента, съобщи премиерът Главчев.  Сюжетът с увеличението, превърнал се в предизборна заигравка, който предлагаше повишението да е с 10%, по този начин остава в историята.  Ниските пенсии продължават обаче да са сред най-сериозните проблеми на пенсионната ни..

публикувано на 23.05.24 в 10:10

Ще въведе ли страната ни адекватни европейски заплати?

Всеки десети работещ е беден, показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Бедността у нас леко намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга...

публикувано на 22.05.24 в 10:45

Как се постига качествена жизнена среда- опитът на Германия, Унгария и Словения

Утвърдени експерти от България, Германия, Унгария и Словения представиха предизвикателствата пред архитекти и инженери в строителството по пътя към хармонична среда на живот. Международната конференция, която се проведе в София, бе организирана от сдружение "Алианс за висока строителна култура" (АВСК).  Какво разбираме под хармонична жизнена..

публикувано на 20.05.24 в 16:48

Във Воднянци искат програми за безработни

Екипът на радио Видин гостува в село Воднянци, община Димово. Времето е дъждовно и следобедно и по това време по улиците не се срещат хора.  Селото е на около 60 км от Видин в посока Монтана и на 180 км от София. До него лесно може да се стигне с автомобил или с влак по линията София-Видин.  В землището на селото е изграден язовир Дреновец...

публикувано на 17.05.24 в 12:30
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Политиците загубиха спечелен мач с Еврозоната

България няма да успее да изпълни критериите за влизане в Eврозоната до юни.  На конференция, посветена на следващите стъпки към еврото, бяха обсъдени политическите и социалните последици, както и икономическите и финансовите перспективи преди и след присъединяването, бяха анализирани и успешни примери на европейски държави, вече въвели единната..

публикувано на 16.05.24 в 10:00

Имат ли интерес ресторантьорите към чужди служители?

Заради липсата на кадри летният сезон е пред провал за ресторантьорския бранш, заявиха преди дни от сектора. Причината е приета промяна в Закона за чужденците, която по никакъв начин не помага на бизнеса за това лято. Преди началото на туристическия сезон има предприемачи, които обявиха, че ще фалират, защото нямат работници. Хотелите отварят, а..

публикувано на 15.05.24 в 11:21