Лиляна Узунова е блогър. Можем да я наречем и коледен пътешественик. Почти всеки декември посещава някой от европейските коледни базари, за да опита неповторимия вкус на празничния декември. Коледната приказка за Лиляна започва от немското градче Мюнстер.
„Бях там в началото на декември. Тогава се откриваха коледните базари и се запалиха светлините на града. Градчето е много малко, бях изключително приятно изненадана колко много базари и украса има. Навсякъде хората бяха с коледни шапки, а по-възрастните и с костюми. Немците имат големи традиции с коледните базари. Дори по-малките градове чакат моментите, в които да ги отворят базарите и да се съберат със семействата си.“
Любима коледна дестинация на Лиляна Узунова е и Будапеща. През декември унгарската столица се превръща в огромен коледен празник. Базарът в Будапеща се оказа мястото с най-много типична храна и ръчно приготвени сувенири. „Има и много местни хора, което за мен е знак, че е автентично място, където се пазят традициите. Двете най-традиционни неща, които се продаваха на базара, са пържена мекица, върху която се слагат различни сосове с месо или сирена и зеленчуци. Друго типично тяхно ястие е картофената палачинка, която оприличих на родопския ни пататник.“
В Будапеща Лиляна си има и любим базар. „Той се намира при базиликата „Свети Стефан“, която е най-святата църква за всички унгарци. Пред нея е разположен базара – в кръг, в средата имаше елха, от която тръгваха лампички, свършващи до всички къщички. Вървиш под небе от светлини, които завършват във върха на елхата.“
Коледните базари са впечатляващо място за срещи и в Лисабон. Дилян Георгиев, български студент в Португалия, е впечатлен от атмосферата и красотата на коледната столица. „В Лисабон за четвърта поредна година се организира коледният базар Lisbon Wonderland, като освен греяно плодово вино и коледни песни има и типични за португалците неща – символи, вече наслоени с времето, сувенири, типични за страната като керамичните плочки, които португалците използват за украса в интериорния си дизайн.
Няма как да не се разхождаш в града и да не попаднеш на някое магазинче, в което се продават такива плочки. Също така може да опитате ликьори, бифани, които представляват хляб със свинско месо по специална рецепта, и - естествено - десерти: от френски макарони до малките кошнички с крем, популярни из цялата страна.“
Всяка година милиони туристи посещават и коледните базари на Прага. Ели Мандажиева от страницата „Пражки екскурзовод” твърди, че базарите са повод хората от „Златния град” да се обединят и да почувстват коледния дух. „Преди началото на базара се обсъжда коя точно елха ще бъде в центъра на базара. Тази година тя е висока 24 метра и пражани участват в украсяването й. Кметът на града открива базара, който всяка година има различен дух. Преди няколко години беше украсен с рисунки на един от техните известни художници - Йозеф Лада, в духа на Коледата, която той е рисувал.
Тази година са решили темата да е украшения на ангели и архангели, които пазят базара и града.“ Златна Прага е запазил през годините своето богатство. Сградите отстрани са витрина на европейските стилове и като пазачи бдят да не би да нахлуе на базара ежедневието.
Пътуващият блогър Янислава Петрова е посетила вече 19 държави. Преди да ни разкаже за тях обаче ни разхожда из коледен Страсбург. „Първият коледен базар в Страсбург е от 1570 година. От там постепенно коледните базари са станали традиция във Франция и в градчето Страсбург. В момента има около 300 щанда в града, където може да се наблюдават различни неща като коледни сувенири, храна, напитки, всичко, което е свързано с коледните празници.“ Янислава е впечатлена и от малък елемент в украсите на Страсбург:
„Най-специфичното, което ми направи впечатление, са плюшените мечета, които се закачват на сградите, както и различни плюшени животинки. Ние не свързваме плюшените играчки с нещо коледно и приказно, но някак си французите са успели да допринесат коледните мечета или други плюшени животинчета към празничната украса.“
За магията и топлината на европейските коледни базари чуйте повече в звуковия файл.
Снимки: Янислава Петрова, Лиляна Узунова и Дилян Георгиев.
ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..
; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..
45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..
Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..
През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..
Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..
За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си – да съгради храм в..
Смените, които прави руският президент Путин, не са добри новини за Украйна, защото са верни решения за това, което той иска да постигне . Това каза..
За съжаление, в момента системата се крепи на пенсионираните медицински сестри. Тази професия трябва да стане оценена, а в момента момичетата се..
"Какво мислят българските евреи за днешната война в Газа" - това попита в една своя публикация Юлиана Методиева , главен редактор на сайта за човешки..