Лидерът на БСП Корнелия Нинова призова президента Румен Радев да смени служебния премиер Димитър Главчев, ако не - БСП, "Възраждане" и ИТН ще внесат вот на недоверие към правителството на Главчев.
Възможно ли е да се иска вот на недоверие към служебно правителство, коментира преподавателят по конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски" Наталия Киселова.
"Всъщност исканията на опозицията са 2 - президентът да смени министър-председателя на служебното правителство, което е възможно, и дали е възможно на служебно правителство да се упражни такъв вид отговорност като вота на недоверие. Вотът е опит на опозицията да свали правителството. Тази процедура се използва за парламентарно избрано правителство", обясни доц. Киселова.
Тя припомни, че органът, който назначава, е органът, който уволнява - в случая президентът.
"Дори и да станем свидетели на задвижване на такава процедура, тя ще бъде само политически инструмент, който няма да има правни последици и няма да свали правителството. Президентът не е длъжен да се съобрази с това, но предвид краткото време до Великденската ваканция, вотът на недоверие по-скоро се използва, за да се обърне внимание на 2 от парламентарните групи", каза доц. Киселова.
Преподавателят по конституционно право обясни, че има тълкувателно решение от 1992 г., което се занимава със служебното правителство и не е загубило актуалността си. Там изрично в мотивите се посочва, че когато има служебно правителство при работещо Народно събрание, то подлежи на парламентарен контрол, но не може да се упражнява вот на недоверие.
Много по-вероятно е президентът да не се съобрази с искането да смени служебния премиер, каза още Наталия Киселова. Тя припомни, че когато бе съставено правителството на Димитър Главчев, бе обявено, че той единствен се е съгласил от възможните варианти.
Доц. Киселова допълни, че премиерът дължи обяснение на обществото защо иска толкова скоро смяната на 2-ма от министрите си.
Цялото интервю с доц. Наталия Киселова е в прикачения файл.
" На годишна база-( март 2023-март 2024 г.), инфлацията в България е 3,1%, а в Еврозоната-2,4%-тоест, разликата постепенно се свива", каза Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика. Той припомни, че в края на 2022 година разликата бе доста по-голяма- повече от 15 % в България при 9-10 на сто в Еврозоната. На въпрос защо..
Много са факторите, които ще повлияят на евроизборите. Доброто е, че активността ще бъде по-висока, в сравнение с това, ако бяха само европейски избори. Това каза в интервю за предаването „Ден след ден“ на Радио Пловдив Юлияна Николова, директор на „Портал Европа“. Тя припомни, че на вота през 2019 година, когато за цяла Европа..
Розберът тази година започна необичайно през април заради климатичните условия и по-бързото развитие на маслодайната роза, каза в интервю за Радио Пловдив председателят на Националния съюз на производителите на етернично-маслени, маслени и енергийни култури Зара Клисурова и уточни, че р еколтата е зависима от промените във времето. Ако се..
Днес Европейският парламент стартира своята кампания за насърчаване на избирателната активност за европейските избори. В сърцето на кампанията под мотото „Използвай гласа си. Или друг ще реши вместо теб“ е 4-минутно видео с участието на по-възрастни европейци, които свидетелстват от първа ръка за преобразяващата сила на демокрацията в живота им...
Само чрез стабилно правителство след поредните предсрочни парламентарни избори могат да бъдат постигнати евопейските цели на България – пълен Шенген и еврозона през 2025 г. В противен случай сценарият ще бъде катастрофален и не бива да се допуска. Това каза евродепутатът Радан Кънев по повод изборите 2 в 1 на 9 юни – за европейски и български..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Дъжд
Значителна облачност с дъжд
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали